Градината на Аме и Бобо

Имало едно време едно малко момиче на име Аме. Тя живеела с мама и татко на края на града в една красива малка къщичка с цветна градина. Аме била едно необикновено момиче с плюшен носорог на име Бобо. Аме и Бобо били неразделни приятели.

От всичко на света Аме най-много обичала да си играе в градината с цветята. Да се разхожда покрай оранжевите невени и белите хризантеми, да гали алените лалета и лилавите минзухари, да ласкае гордите рози и нарциси, да побъбри с малките теменужки и зюмбюли, да се полюбува на бегониите. Всички цветя имаха имена и бяха приятели на Аме и Бобо, разбира се.

Един ден, както всеки ден, Аме взе Бобо и одеалото за пикник и слезе в градината. Но.....градината беше празна. Всички цветя бяха изчезнали. Аме не можеше да повярва на очите си. Тичаше и пипаше земята, за да провери дали не са се скрили. Дали не искат да ги намери. Все викаше: Нари, Рози, Хриси, Нужко.... Нито звук. Беше студено. Само листата шумяха и вятърът свистеше.

Аме се разплака и нищо на света не можеше да я успокои, дори и носорогът Бобо. Изведнъж спря и се огледа. Ослуша се дали няма да чуе нещо. Взе решение - някой е откраднал нейните цветя. Появиха се сиви и сърдити облаци. Загърмя и заваля. Помисли си, че някое сърдито градинско чудовище идва да я открадне. Така се изплаши, че хукна да бяга с Бобо.

Аме и Бобо избягаха и се скриха в мазето. Така се скриха, че никой не можеше да ги намери. Мама и татко извикаха Аме за вечеря. Ставаше тъмно и студено. Но Аме реши, че това са гласовете на сърдитото чудовище и няма да излезе от скривалището. Мама и татко отидоха при съседите отляво, после при съседите отдясно, после изтичаха при съседите отсреща. Никъде не можеха да намерят Аме и Бобо.

През това време в мазето нещо изшумоля. Започна да църка и две очички заблестяха в тъмнината. Когато Аме и Бобо видяха това нещо, изскочиха веднага от скривалището. Тичаха с всичка сила по стълбите и веднага при мама и татко, които седяха тъжни в кухнята.

Каква радост! Аме и Бобо се намериха. Мама и татко прегърнаха малките палавници. Искаха всичко да разберат. Какво се беше случило и къде се криеха през цялото време? Аме разказа за кражбата на цветята, за чудовището в градината и за чудовището в мазето.

Мама и татко се усмихнаха и отново прегърнаха Аме и Бобо. После ги заведоха в една стъклена стая, където всички цветя се усмихваха в своите сандъчета и саксии. Мама и татко разказаха за идването на Баба Есен и как малките крехки цветя се страхуват от студа и вятъра. Затова мама и татко са прибрали цветята на топло и светло в къщата, в зимната градина. Така те ще растат и цъфтят, за да радват малаката Аме и Бобо.

Що се отнася до малкото чудовище в мазето?! Най-вероятно е мишчицата Гризана, която се страхува от хората и ако види човек, веднага се скрива. Аме и Бобо се успокоиха, че няма нищо страшно в мазето и могат да вадят буркани със сладко по всяко време.

Какъв ден! Това беше най-щастливият за Аме и най-вероятно за Бобо, носорога. Тази вечер Аме заспа сладко, спокойна, че утре ще види своите градински приятели. 

Лека нощ, Аме! Лека нощ, Бобо!

Магията на цирка

Когато тригодишно момиченце ме гледа строго, а аз се вдетинявам до просълзяване. Ние сме в цирк с дъщеря ми и гледаме великолепно представление.

Защо забравихме магията на цирка? Телевизията ни хипнотизира и притъпява копнежите за нещо по-различно. Когато днес в цирка видях животните да излизат на манежа, цялата изтръпнах. Толкова мило ми стана и такива спомени ме връхлетяха.

Тигри, коне, камили, кученца, змии, акробати, фокусници, клоуни и незабравимата музика на великите циркове Entrance of the Gladiators. Отнесохме си прекрасно настроение с желание задължително да се върнем.

Малката ми дъщеря седеше срещу огромен индийски тигър и почти пищеше, когато акробатка висеше във въздуха с главата надолу и се въртеше като пумпъл. Заяви, че ще стане акробатка! 

През цялото време дъщеря ми яде захарен памук. След края на представлението камила закрачи гордо по манежа. Всеки можеше да се качи и да си направи снимка. Отнесохме си красива снимка, където дъщеря ми седи доволно по африкански.

Страшилището на балкона

Наближава Хелоуин и ето на нашия балкон се появи страховита тиква, която свети през нощта и отпъжда всички неканени гости. Всъщност е наш приятел и е доста смешен. 

Прекарахме с дъщеря ми един спокоен креативен следобед. Купихме една голяма тиква и след като извадихме всички семки, нарисувахме с обикновен флумастер лицето на Тик. По очертанията изрязахме с нож очите, носа и устата. Над дупката за устата обелихме тиквата и направихме жълти зъби. Вътре в тиквата сложихме свещички и зачакахме да се стъмни. Вдъхновихме се от видео в YouTube:

След като направихме Тикчо, решихме да използваме други есенни материали за приятели. Използвахме кестени, пластелин и жълъд.

Таралеж - кестен

За да направим този приятел на Тик избрахме най-хубавия кестен. Използвахме клечки за зъби за бодлите. На върха на клечките сложихме топчета от кафяв пластелин. Очи направихме от две оранжеви топчета. После изнамерих очички за лепене и ги притиснах към пластелина. Муцуната е от кафяв пластелин, на края сложих топче от червен пластелин.

Охльов - кестен

Дъщеря ми сътвори този Жълтурко. Тялото е от жълт пластелин. Дъщеря ми направи една топка и я търкаше между ръцете, докато не се получи лента. По средата на лентата сложи един кестен. Разполови върха на лентата от едната страна. Вдигна края на лентата и с клечка направи две очички. С червен пластелин доукрасихме устата.

Гъба - кестен

За Гъбарко използвахме един кестен и един жълъд. Между двата орехови плода сложихме кафяв пластелин, за да държи като лепило. И сега охльовът, гъбата, таралежът и тиквата-фенер украсяват балкона ни. Есента е по-усмихната.

Какво ще се случи на 1 октомври 2015?

Не мога да не спомена най-очакванoто събитие за деца в София. На 1 октомври 2015 г. отваря врати детският научен център "Музейко".

Източник:Музейко

Край на забраните за пипане. Децата са най-важните гости на "Музейко" и могат да пипат, тичат, викат и изследват. Дори и рождени дни да празнуват с приятели-изследователи. Бебетата също са добре дошли в пространството за най-малките. Освен изследвания на земята може да се пренесете в космоса, високо над облаците, чак при звездите. Нямам търпение да го посетим!

Кога ще отвори врати?

На 1 октомври 2015г. в 10:00ч. Чак до 18:00ч вечерта може да изследвате.

Къде се намира "Музейко"?

На ул. Проф. Боян Каменов № 3, София. Метростанция Г.М.Димитров.

Колко струват билетите?

Деца до 4 години са безплатно. Деца от 4 до 18 години влизат през седмицата за 6 лв, а през уикенда за 8 лв. Родителите ще плащат 10 лв. и през уикенда 15 лв. Семеен билет е 27 лв в работен ден и 40лв през останалите дни. По-добре планирайте посещение през седмицата.

Кой е построил "Музейко"?

Това е инициатива на Фондация "Америка за България".

Очаквам с нетърпение да видя изложбите!

Деца, готови ли сте? Музика и много игри #LollaBerlin

50 000 души, 4 сцени, детски фестивал и храна за вегани. Lollapalooza, Berlin. 

Hynek Semecký

Няма ги вече фестивалите на тревата, без тоалетни, с бира и пържено. Табу за семейства с малки деца! Фестивалът Lollapalooza в Берлин показа, че може и по друг начин. Едни от най-големите звезди на съвременната световна музикална сцена пяха за всички и за семейства с деца.

Фестивалът Lollapalooza разтресе Берлин на 12 и 13 септември 2015г. За първи път се проведе в Европа и едва се побра на летището Berlin-Tempelhof. Програмата на фестивала беше толкова богата, че един ден не стигна да видим всички атракции.

В статията ще прочетете за музиката, храната, децата и Зелената Зона.

Банди като Parov Stelar с танцуващото студентче, Macklemore&Ryan Lewis с дрехите втора употреба, Deichkind с комичните хора, Fatboy Slim, Muse, Robin Schulz с модерните млади хора на квартала Kreuzberg , Kygo с лятното настроение се редуваха на 4 сцени и целият поток от хора тичаше насам натам.

Но не за музика ми се говори, а за това колко много сме се променили, ние феновете! 

Съвременният фен е всичко, не само танцуващ пияница. 

Hynek Semecký

Музика

Алтернативна и техно сцена - една до друга за едни и същи фенове. Едно време като си фен на метала, Не може да слушаш Васил Найденов. Забранено!

Храна и напитки

Вече не ядем наденици и пържени картофки. На концерт ядем пролетни ролца и виетнамско кари с пръчици. И бързаме да си изтискаме лимони за фреш сок. И най-новото за мен, не се плаща в брой. Всеки получава чип, който зарежда на входа с пари и навсякъде се плаща с едно пип!

Едно време ако не повърнеш на концерт, все едно не си бил там. Сега местата за продажба на алкохол бяха по-малко на брой от местата за ядене. И не се продава мента менте, а коктейли! Дори имаше и винарна.

Деца

Hynek Semecký

Hynek Semecký

Когато родиш дете, постоянно си в кухнята. Е, това вече не е вярно! Взимаш децата и заедно отивате на концерт. Lollapalooza Berlin предложи на най-малките посетители различни атракции. Да правят големи сапунени мехури и да танцуват.

Една от популярните немски групи изпълни песен, която много ми напомни разговорите с моята дъщеря. На всичко отговаря с Не! И самата песен се казва Nee!

Имаше и детско кино, място за експерименти, за рисуване, за свирене на най-различни инструменти, за театър, за игране и тичане. Храната беше в био качество.

Всички малки деца получаваха цветни слушалки, за да не ги дразнят силните децибели.

Имаше и магьосник, костюми и перуки, магазини с играчки и цветни дрехи. Рисуване по тялото и лицето. Фото будки за смешни снимки, които веднага може да споделиш в социалните мрежи.

Зелена Зона

Организаторите дадоха възможност на интересни инициативи и организации с нестопанска цел да запознаят посетителите с нови идеи и полезни проекти. Малки дървени къщички с цветя образуваха остров в средата на комплекса. Тук можеше да се запознаем с организация, бореща се за правата на жените в Африка, да седнем в контейнер за бутилки, направен като кресло, да отидем в био тоалетна, да си направим своя тениска, да се татуираме и да драскаме по една черна дъска. 

Преди пишеха: Не пипай витрината! Сега ти дават да дращиш какво искаш да направиш, преди да изтечат дните ти.

Една познавателна експедиция в сърцето на Lollapalooza, Berlin. 

Есента започва. Ние сме в преход!

Започва онова странно есенно чувство, без причина съм тъжна. Идва не баба Марта, а баба Депресия. Няма да ми даде мартенички, по-скоро една голяма доза лошо настроение. Сигурно и с моята малка дъщеричка е така.

Отиде си топлото време и дойде септември, студен и мрачен. Изморява ме всичко и нищо не искам да правя. Да си лежа на топло под завивката и сладко да си дрема.

Когато сутрин се събуждам с дъщеря ми, всъщност не ставам. Когато отиваме да си мием зъбите, все едно сме тръгнали за Централните бани. Едно провлечено и отнесено. Когато закусваме, все едно ни няма.

С тези есенни чувства идват и лошите новини - приятелка в депресия, приятелка се развежда, позната е болна от рак, някой е умрял. Ние пък бяхме в Бърза помощ заради едно отровно растение. 

"Септември ще бъде май!" Само в поемата на Гео Милев.

Знам, че има хора не само с есенна депресия. Г-жа Меркел се чуди, какво да ги прави бежанците от Сирия. Бомбени заплахи се вихрят в Индия и у нас. Протести срещу полицейско насилие завладяват българските медии, багери бутат къщи в Гърмен (какво име, там трябва само да гърми!). 

А пък аз ще се оставя да ме бодат с игли и да пия билки, за да шестте енергии да циркулират. И няма да се дам на баба Есен. 

Ще отида да фейсбукна, да пинтерествам и да инстаграмирам. Пък може и лошото настроение да изчезне и да си поиграя с дъщеря ми на баба Яга с вълка.

Eла на кафе във Варшава! Вземи и децата.

Всички свързват Варшава с войната - била почти напълно разрушена, сива и студена...Само че нещата са се променили. Това е един модерен град, в центъра е пълно със светещи небостъргачи. Варшава е цветна и приветлива за малки и големи.

Дали така е изглеждала Варшава преди милиони години?!

Старият град предлага интересни забележителности - Градският площад (Rynek Starego Miasta), Катедралата „Св. Йоан Кръстител", средновековните градски стени, къщите в ренесансов стил, статуята на Варшавската сирена (символ на града). И защото всички деца обичат приказки, може да им разкажете легендата за Варс и Сава.

По-долу ще прочетете за Варс и Сава, за Университетската Библиотека, за детското кафене Wars and Sawa, детското кафене с фризьор Mama Tata i Ty, за къпането в езерото Jeziorko Czerniakowskie, за "скандинавското" кафе Nabo Cafe и накрая една любима детска песничка за Стария Мечок.

Легенда 

Имало едно време едно малко селце на брега на р. Весла, на мястото на днешна Варшава. Там живеели мили и добри хора, които ловяли риба в реката. Един ден когато рибарят Варс прибирал мрежите си от реката, чул нежна и омайваща песен. Не можел да разбере думите, но бил като омагьосан. Няколко дена идвал на същото място до една върба, за да чуе песента. Най-накрая разбрал, че една прекрасна девойка има този вълшебен глас и тази девойка се казвала Сава. Но тази девойка не била обикновена, живеела в реката и имала перка вместо крака. Варс си пожелал никога да не се разделят и завел Сава в рибарската му колиба. Сава била много тъжна, тя не можела да живее с хората, нали е сирена. Трябвало да се разделят. Всяка вечер Сава пеела своята вълшебна песен, а Варс сядал на брега на реката и дълго слушал своята любима. Тяхната любов се превръща в легенда и дава името на града - Варшава (Warszawa).

Детско кафене Wars and Sawa 

С тази легенда е свързано и едно от детските заведения близо до центъра на града Wars and Sawa. Там може да се насладите на невероятна атмосфера и качествено кафе. Имат детски кът и са приятелски настроени към ревящи бебета, защото знаят, че бебетата просто не говорят.

Кухнята е алтернативна. Може да опитате торта от червено цвекло или пък от моркови. Предлагат също така пица, приготвена в глинена пещ на дърва по специална неаполска рецепта. Персоналът е супер мил и усмихнат. Ако е хубаво времето, може да седнете отвън.

Библиотеката с градина на покрива

Като излезете от заведението Wars and Sawa и продължите по улица Dobra, ще стигнете до Университетската библиотека. Това е идеална разходка за родители с малки деца. Не е далеч и от покрива на библиотеката се вижда цяла Варшава. На покрива са направили ботаническа градина с пейки, където може да седнете и да се полюбувате на гледката. Има асансьор за детски колички, така че не е нужно да се изкачвате с количката по стълбите.

На фасадата на библиотеката ще намерите текст на кирилица. На същата улица Dobra се намира и прекрасен магазин с креативни играчки за деца. От там купихме голяма рисунка за оцветяване "Динозаврия", която ще окачим на стената. Ако имате късмет, може да намерите и карта на Варшава за оцветяване.

Детско кафене с фризьор Mama Tata i Ty

Нещо по-различно предлага кафенето за деца и родители Mama Tata i Ty. Ако решите да се разкрасите, защото не сте успели да го направите преди пътуването, за вас ще се погрижат фризьорка, козметичка и маникюристка. Може да си направите резервация онлайн. През това време децата ви ще си играят, рисуват, скачат или пързалят.

Да не говорим колко е цветно и весело в кафенето. Може да изпиете по едно кафе и да изядете тортичка или сандвич.

Елате и се изкъпете

Ако дойдете през лятото, не пропускайте да се изкъпете. В квартал Sadyba има езеро Jeziorko Czerniakowskie, където ходят всички местни. Има дори и спасител.

След едно хубаво плажуване, може да изпиете чудесно кафе, а децата да си поиграят в Nabo Cafe. Кафенето е в скандинавски стил и децата може да рисуват на стената. Има и градинка с пясъчник и пързалка.

И накрая една хубава полска песничка за добро настроение Старият Мечок.