Започва онова странно есенно чувство, без причина съм тъжна. Идва не баба Марта, а баба Депресия. Няма да ми даде мартенички, по-скоро една голяма доза лошо настроение. Сигурно и с моята малка дъщеричка е така.
Отиде си топлото време и дойде септември, студен и мрачен. Изморява ме всичко и нищо не искам да правя. Да си лежа на топло под завивката и сладко да си дрема.
Когато сутрин се събуждам с дъщеря ми, всъщност не ставам. Когато отиваме да си мием зъбите, все едно сме тръгнали за Централните бани. Едно провлечено и отнесено. Когато закусваме, все едно ни няма.
С тези есенни чувства идват и лошите новини - приятелка в депресия, приятелка се развежда, позната е болна от рак, някой е умрял. Ние пък бяхме в Бърза помощ заради едно отровно растение.
"Септември ще бъде май!" Само в поемата на Гео Милев.
Знам, че има хора не само с есенна депресия. Г-жа Меркел се чуди, какво да ги прави бежанците от Сирия. Бомбени заплахи се вихрят в Индия и у нас. Протести срещу полицейско насилие завладяват българските медии, багери бутат къщи в Гърмен (какво име, там трябва само да гърми!).
А пък аз ще се оставя да ме бодат с игли и да пия билки, за да шестте енергии да циркулират. И няма да се дам на баба Есен.
Ще отида да фейсбукна, да пинтерествам и да инстаграмирам. Пък може и лошото настроение да изчезне и да си поиграя с дъщеря ми на баба Яга с вълка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар