Етикет за малки деца

Искаме децата ни да са добре възпитани - да поздравяват възрастните хора, да стават в автобуса, да ползват правилно приборите, да подават ръка при запознаване. Има много неща, които могат да се научат, докато са още малки и възприемат всичко на игра.

Всяко едно правило може да бъде представено като приказка за някое "непослушно" дете.

На масата

Едно момиченце, на име Марийка, всяка сутрин идвало на масата да закусва и не искало да седи. Все подскачало, въртяло се, а млякото му течало по брадичката. Цялата му блузка била изцапана. Много често Марийка разказвала разни истории и не дояждала закуската си. Затова вечно била изморена и не можела да тича като другите деца.

Но ти вече знаеш, че по време на ядене се седи. Не се въртим и не подскачаме. Може да си говорим, но никога с пълна уста, за да не се задавим. Дъвчим дълго и не бързаме. Много често в детската градина децата се състезават кой ще си изяде пръв яденето, но това не е хубаво. До чинията или на масата трябва да има салфетки или кърпички, за да се избършем. Седим на масата, докато всички свършат с яденето.

Ти още не можеш да готвиш, но може да помагаш при слагането на масата. Така ще се научиш, че първо слагаме чиста покривка, че ножът се слага от дясната страна, близо до чинията. До него идва супената лъжица. Вляво от чинията е вилицата. Чашата се слага над чинията от дясната страна.

Когато се сервира яденето, започва се от най-стария член в семейството. Обикновено това е таткото. Ако на гости са баба и дядо, значи пръв ще бъде дядо. Възрастните винаги имат предимство.

Започваме да ядем, след като всички седнат на масата. Обикновено чак след като мама налее супата и седне. Когато използваме лъжица, не сърбаме от широката част на лъжицата. Винаги обръщаме лъжицата с върха ѝ към устата. 

Когато искаме да изядем до край супата, накланяме чинията в посока обратна към масата. Това обаче не се прави в ресторант. Ако купата има дръжки, може да вдигнем купата и да изпием остатъка на супата.

Как ще разбере мама, че вече сме свършили със супата? Ако купата със супата или дълбоката чиния със супата е сложена върху чинията за следващото ястие, слагаме лъжицата до купата върху чинията.

Ако второто ястие е месо, чинията се слага на масата така, че месото се пада от дясната страна, зашото го режем с ножа, който държим в дясната ръка. Вилицата държим в лявата ръка. Режем малки парченца, които може лесно да сдъвчим. 

Когато приключиш да ядеш, слагаш приборите напряко върху чинията. Съдовете се вдигат от масата, когато всички свършат.

Лили Вили (приказка за деца, част 1)

Лили Вили 

Лили Вили съвсем не е обикновено момиче с обикновено мече. Лили Вили е родена в една далечна страна и има приятел мече на име Мече, с което Лили Вили говори.

Там има много дървета, всякакви - лилави, червени, жълти, розови, сини и зелени. Птиците пеят и говорят. Животните живеят заедно с децата. Там не е за хора, които си мислят, че дърветата не могат да бъдат лилави.

В тази далечна страна денят е винаги по-дълъг от нощта. Има море и сняг, но не е никога студено. По дърветата растат захаросани ябълки и близалки, също сандвичи и пържени картофки. Там няма време за нищо друго освен за игри, които искат непрекъснато да си играят с деца. 

Разбира се, в тази страна няма лоши деца, защото няма кой да им каже, че са лоши. Всички си играят заедно и ядат пържени картофки по дърветата. Ако види една майка, колко мръсни ръце, ликета и скъсани дрехи има в тази страна, веднага ще избяга в страната на чистите ръце.

Една вечер Лили Вили каза на своето Мече: 

- Днес няма да спим цяла нощ! Ще летим. 

Мечето се замисли:

- Аз се страхувам да летя. Мечетата ходят по земята и ядат мед. 

Лили Вили не искаше и да чуе:

- Мече, не се страхувай!Имаш мен.

Лили Вили намери едни хубави бели крила за нея и кафяви за Мече. Такива крила няма никъде другаде, затова само в тази далечна страна децата скачат от високо и летат. Лили Вили хвана Мече за ръка и полетяха заедно.

През нощта се лети най-добре. Почти няма летящи деца. Звездите светят силно и се вижда надалеч. Мече беше затворило очите си. Лили Вили беше много смело момиче и не се страхуваше да лети високо над земята.

Лили Вили видя в далечината светлина. Много се учуди, защото беше нощ и обикновено само звездите светеха на набето. Тези звездички се усмихваха на децата и понякога им разказваха приказки. Мече все не си отваряше очите и не искаше да види светлината.

Лили Вили замаха с криле по-бързо и се устреми напред към светлината. Мече се държеше здраво. Колкото повече приближаваха, толкова по-ясно чуваха детски гласове. Светлината беше много странна за Лили Вили. Някак неестествена. Идваща от земята. До сега всичко, което светеше, беше на небето.

Когато приближиха, видяха три момченца, наредени около едно необикновено нещо. Оживено разговаряха, ръкомаха, но Лили Вили нищо не можеше да чуе. Мече попита:

- Какво става? Защо чувам детски гласове? По това време всички деца спят.

И Мече отвори очи. Миризмата беше много силна и непозната. Какво е това нещо!? - зачуди се приятелят на Лили Вили.

Игри за деца в кола

Предполагам всеки родител, който често пътува с кола на близки и далечни разстояния, знае колко скучно е за едно тригодишно дете да седи в продължение на часове. Нашето семейство непрекъснато пътува и затова сме измислили няколко игри, които да ни забавляват.

Кажи животно, което започва с "А". Играта е много забавна и лесна. Аз или мъжът ми започваме наум да казваме азбуката. Дъщеря ни, когато реши, ни спира. Тогава всички започват да измислят животни с буквата, на която сме спряли.

В началото дъщеря ми изобщо не знаеше какво е начална буква. После си измисляше животни, които не съществуват. После се сети за нови букви в азбуката. Но постепенно започна да разбира принципа и е доста забавно.

Също я питаме как изглежда животното и къде живее. Разширяваме нейните познания с игра, пък и времето минава по-бързо.

Броим коли. Разбираме се предварително, че ще броим само червени и бели коли. Дъщеря ми трябва да ги види, а ние с мъжа ми броим. Ако дъщеря ми не забележи някоя кола или не познае цвета, започваме от начало.

Виждам.... Дъщеря ми гледа през прозореца и избира нещо, което да ни опише без да го назовава. Напр. виждам нещо високо с дълги клони и зелени листа. Аз или мъжа ми трябва да познаем какво вижда. Засега дъщеря ми винаги нещо обърква. Или не може да го опише. Но се смее и времето минава.

Пеем песни. По време на пътуването пеем заедно детски песнички. Разбира се, аз бях забравила почти всички текстове. Затова си купих книга с текстове от поредицата "В джобчето ми дрънкат семки и бонбонки". И сега се учим всички заедно и пеем. Най-популярната песен е приказката за Червената шапчица, където аз, вълкът, пея с груб глас: "Къде живее баба ти?". Голям смях пада.

Разказваме приказки. Когато омръзнат всички игри, започваме да си измисляме приказки. Или просто разказваме вече любими и познати приказки. Само веднъж успяхме с това да приспим дъщеря ни. Много е забавно като разказва моята тригодишна дъщеря. Тя използва всички думи, които знае, без да използва правилно тяхното значение.

В днешно време има и други начини да забавляваш детето си по време на дълго пътуване с кола като му купиш таблет за деца с игри и приказки. Това изисква известни финанси и не винаги действа. На дъщеря ми ѝ става лошо като гледа таблет или телефон. Затова пускаме в колата песни и аудио приказки, които слушаме всички. Накрая идва и този момент, че дъщеря ми се изморява и заспива и няма нужда от игри.

Думи на дете

Всеки родител поне веднъж е чувал невероятни изказвания от своето дете. Моята тригодишна дъщеря веднъж ми каза: "Мамо, много си стара. Като порасна, ще те сменя с нова."

В първия момент човек се стряска и не знае как да реагира. Но зад това изказване има някаква логика, защото вече се е случило нещо подобно. Старата играчка е сменена с нова. Това, което липсва е житейски опит кога да се използва подобна смяна. Определено не в случая с мама.

Много сходен пример е следното изказване на дъщеря ми: "Като порасна, ще стана мъж като татко". Истината е, че всеки като порасне, става нещо, има някаква професия. Принципът е отново верен, но липсват знания и опит.

С дъщеря ми сме в нейната стая и аз се ядосвам, че отново играчките не са прибрани и непрекъснато нещо настъпвам. Дъщеря ми отговори на това по следния начин: "Аз съм едно умно момиче, което не умее всичко". Смисълът на това изказване беше, че не знае как точно да си подреди стаята, къде точно да прибере играчките и как да си сгъне дрехите. Но се е сетила, че трябва да го направи.

Веднъж същата тази умна дъщеря ми обясни философията на нашия живот: "Татко трябва да ходи на работа, но той не иска. Мама трябва да се учи, но тя не иска. Аз трябва да ходя на детска градина, но аз не искам." С тази детска лекота описа живота ни по много точен начин. Замислих се, дали не е време нещо да променим.

Всъщност дъщеря ми много често ме връща назад във времето, когато всичко беше просто. И нещата виждах много ясно. Като не искаш нещо, не го правиш. Сега, от позицията на родител, нищо не ми изглежда ясно. Толково много неща трябва да правя, че почти забравих какво искам. Добре че е дъщеря ми, да ме накара да се спра и да се замисля.

Още едно нейно мъдруване ме накара да се спра: "Сега съм малка и трябва да ви слушам. Когато аз порасна, вие ще станете малки и ще трябва да ме слушате." Ето, тук и без житейски опит и без енциклопедични знания каза самата истина. Дано да не забравя, като остарея да мъдрувам като всеки възрастен човек, но във взимането на практични решения - коя фирма е по-добра, коя банка предлага по-добри условия - да не се меся.

Ако се сетите за някои интересни изказвания на своите деца, напишете ги в коментара, за да се позамислим или просто да се посмеем.

Как да научим малко дете да кара ски?

Да научиш едно малко тригодишно момиче да кара ски е мисия невъзможна. Мисля си, че тази каскада трябва да започнe след навършени 5 или 6 години.

Разбира се, някои деца се открояват и започват да летят на ските и по-рано, но като цяло забелязах, че повечето 2-3-4годишни деца изобщо не разбират, къде е радостта от карането на ски.

Прекарахме една седмица на планина. Първият ден беше "вълнуващ" - дъщеря ми плака през цялото време. Не искаше и да чуе за ски и лифт и другите деца как се справят. Искаше вкъщи. След половин час реване свалихме ските и си тръгнахме.

Вторият ден беше изненада за всички. Дъщеря ми заяви, че е мислела по въпроса и вече знае как да кара ски. Разчитайки на тази нейна решителност, реших да опитам нов метод. Сложих само една обувка и ски. Ходихме дълго време нагоре и надолу, докато се почуства стабилна и разбере как да управлява. След това сменихме крака и пак същото - ходихме заедно и си приказвахме, за да се разсее малко.

Накрая сложихме и двете ски. Задържа се и пожела да се спусне поне веднъж. Изтеглих я на най-близкото възвишение с помощта на една щека. Преди да се спуснем, се поставих пред нея и я питах на колко крачки да се отдалеча. Почувства се уверена и започна - две крачки, три крачки...19 крачки. След половин час се умори, но беше доволна, че е преодоляла нещо и че я хвалим. Купихме фанта и хот дог - най-голямата радост от карането!

Третият ден не пожела да кара ски, каза, че е изморена. Така че карахме шейна. Не исках да я мъча и съвсем да се откаже от карането на ски.  Нарочно гледах да падаме от шейната, за да ѝ покажа, че да паднеш не е толкова страшно.

За следващия ден си измислих игра. Някъде бях чула, че като поставиш успоредно ските, изглеждат дълги и тънки като пържени картофки, като искаш да спреш, правиш парце пица. Картофки, пица, картофки, пица .... Голямо ядене падна след това, всички огладняхме:)

Качихме се и на детската лента. Голям успех! При първото качване използвахме щеки. Нямаше смисъл от тях. Само се пречкат и се забиват  в снега. При ученето на дъщеря ми използвахме само една щека, за да я теглим по пистата нагоре.

След една седмица учене мога да кажа, че дъщеря ми разбра, колко е трудно да караш ски и че не ѝ харесва. Другата година ще опитаме пак, да видим дали ще си спомня нещо.