Ти на мен няма да ми казваш къде да кърмя!

Историята на майка, подала иск за полова дискриминация, защото я помолили да не кърми детето си в търговски център, завладя медиите, телевизиите и социалните мрежи.

Има няколко интересни момента в случая:

Посетителите на мола били притеснени от гледката. Това означава недоволни клиенти за предприемачите, защото посетителите искат веднага да си тръгнат и да не пазаруват. Съвсем логично, собственикът на мола трябва нещо да направи.

Охранителят в същия мол е помолил културно кърмещата майка да отиде на друго място. Помолил, никога изгонил или физически нападнал.

Значи, в този случай "лошият" не е собственикът на магазина, а хората, които са реагирали лошо на кърмещата майка. Но собственикът на магазина не е осигурил детска стая, която да отговаря на изискванията за комфорт и приятна атмосфера. Някаква бебешка тоалетна.

Майката, както писах в една друга статия, е едно същество, пълно с емоции. Никога, ама никога, не се разправай с майки. Те могат в един момент да те засипят с лавина от обвинения - какъв си ти, че ще им казваш?!

Истината е, че никога не съм могла да кърмя на улица или в магазин, където минават много хора. Това беше за мен много интимен момент и предпочитах да скрия дъщеря ми с кърпа или да се обърна с гръб към всички, или да си намеря тихо местенце, дори и да тичам до там. Мога да си представя, че нуждата от това да запушиш устата на едно ревящо гладно бебе е огромна и неотложима. Дъщеря ми е кърмена една година, била съм принудена да кърмя на най-различни обществени места.

Ако не можех да избягам, учтиво питах персонала в кафенето или пътуващите с мен в купето на влака. Интересно беше да разбера, че запитаните не се отвращаваха от това да кърмя, по-скоро чустваха, че трябва да си тръгнат, за да не ме притесняват. Те не ме съдеха за голотата, по-скоро искаха да ми помогнат и да се обърнат, поне в другата посока. И в това е разликата. Не че хората са лоши, по-скоро се чустват неудобно, защото ти пречат. Поне нормалните хора.

Няколко години, след като престанах да кърмя, бях в ресторант и зад мен седеше кърмеща майка. В никакъв случай не съм я притеснявала, да я гледам. Но докато преглъщах супата си, чувах мляскането на бебето, как суче мляко. Трябва да кажа, че веднага си представих супа от мляко. Не ми беше приятно.

Когато живеем всички заедно, има някакви правила, които трябва да спазваме, за да ни е добре. В обществения транспорт не се яде, за да не притесняваме останалите, например за да не изцапаме със сладолед костюма на някоя дама, за да не мирише на лук от дюнера ми. Но това не означава, че ми е отнето правото да ям. Просто съм част от някакъв колектив и се съобразявам.

Никой не може да забрани на една майка да кърми на обществено място. Може да я помоли, както е било в случая с подалата съдебен иск. Въпросът е, дали тази майка се е съобразила с останалите, защото например в този случай търговците са изгубили потенциални клиенти. Повечето от нашите граждански спорове възникват, защото ти на мен няма да ми казваш какво да правя! Всички сме виждали картината на кърмещата майка с гърда отвън, само че тя е на полето.

Дали кърмещата майка не е направила от мухата слон? А майките това го могат перфектно. Едно е ясно, било е нужно да се говори по темата и да се ангажират всички страни. Когато нещата се дискутират, това води винаги до подобрения. Следващият път кърмещата майка ще се съобрази с условията и хората около нея, а охранителят ще ѝ преложи по-приятна стая за кърмене. В крайна сметка това може да бъде приноса от спора. А това не е малко!!!

Майката - що е то?

Майката е едно същество, което като си науми нещо, не можеш да я убедиш в обратното.

Как се става майка? Едно раждане не стига. Майката се държи и говори по много определен начин. Това се придобива с времето. Ако в твоята реч не преобладават заповеди, то значи си една "съмнителна" майка.

Но чакайте, да започнем от начало.

Един ден, след девет месеца, жената я отвеждат на едно специално място - родилен дом. След тежък физически труд и стенания, тя става - майка. Тази майка е изтощена и всичко я боли. Майката не иска да говори, мълчи. Всички я питат:

- Как беше? Как мина? Какво е да си майка?

- Мани, какво да ти разправям. Добре че мина.

След този ден всичко се променя. В началото майката е изпълнена с очаквания. Как добре ще си живеят с това малко бебенце! Тя ще направи всичко, за да са щастливи. Само че бебето реве и не спира. Майката не само е изтощена и недоспала, но също и по-нервна. Започват първите промени в гласа. Въпросът подскача и се извисява. Е, нали ти смених памперсаааа?Защо ревешшш? Все едни такива въпроси без отговор.

В момента, в който детето започва да ходи, започва дългият период на НЕ: не пипай, не ходи там, това не е за теб, не се прави така... Майката вече се е понаспала, ама е нервна и всичко я дразни. Всички в семейството - баби, дядовци, лели, сестри, съпрузи - стават много внимателни, винаги нащрек да не оплескат нещо и да не ядосат майката.

Когато детето започне да говори - мамо, ела да си играем, мамо, ела да видиш, мамо, искам това или мамо, не искам онова. Майката не може една мисъл да довърши, едно цяло сложно изречение да каже. Речта ѝ започва да бъде кратка, неясна, мисълта ѝ разпиляна. Гости и приятелки започват да я изморяват и срещите стават все по-кратки и все по-нарядко.

На детската площадка майката става сериозен наблюдател. Следи за реда и разбирателството. Има много моменти, в които се изисква бърза намеса - при хвърляне на камъчета в лицето на съседчето, страничният наблюдател трябва да разрешава спорове - кой пръв си е взел играчката, кой пръв да се пързаля, да се люлее, да строи замъци и т.н. След едно такова посещение на детската площадка, детето обикновено се е разревало поне веднъж, майката се е разкрещяла поне три пъти и вкъщи всички търсят успокоение - сладки неща, цигари, алкохол, играчки, телевизия.

Какви неща само умее да направи една майка вкъщи? Рано става първа. Започва със закуска за всички. Завежда детето на детска градина. По пътя обратно успява да напазарува. Помъква торбите, ако трябва и до 12 етаж. Прибира се и се развихря като робот - готвене, миене, пране, гладене, бърсане на прах, шиене, подреждане, прибиране на дрехи, пренареждане. Ако се наложи, ще премести веднага и гардероб. Не можеш да я спреш. Но много често всъщност майката се пита - да чистя или да не чистя? Няма смисъл. Никой не го оценява. Никой не го вижда. И тук започва да се прокрадват искрици съмнение, чувство за малоценност. Майката има много дни в годината, в които не иска нищо да прави, ама едно голямо нищо. 

Емоционално нестабилна. Как само умее една майка да се радва, но и да се ядосва?!Неповторимо. Усмивката ѝ лъчезарна, ръцете пляскат, тялото ѝ се тресе от радост. В очите ѝ блестят сълзички от умиление. И в следващия миг - гръм от ясно небе - тя е бясна и сипе лавина като Везувий.

След няколко годинки от родилния дом майката вече се е убедила, че май не е жена. Няма никакви признаци - тялото ѝ е безформено и неопределено. Или гърдите, или дупето, или постойката, или лицето - нещо се е уголемило или удвоило или изкривило. Косата ѝ често е гнездо, ръцете - груби, лицето - повяхнало, дрехите - ликьосани. Започва периодът на великите планове - ще спортувам, ще се грижа за тялото си, ще си купя нови дрехи, ще...ще..ще.. Има своятa визия в главата и следващото лято - нищо.

Сложи си чехлите....O, епопея славна! Борба, в която няма нито победители, нито победени. Майката ревностно преследва своята рожба да си сложи чехлите, а тази рожба систематично ходи боса. Майката е убедена, че ако не си сложи нейното дете чехли, утре то веднага ще започне да кашля и да киха. И никой, ама никой на тази планета, не може да я убеди в обратното. Изобщо майката знае какво трябва или не трябва да яде нейното дете, какво да си облича и кога да се разхожда, кога да спи и да става, кога да си играе. Само че детето обикновено прави точно обратното.

Да, такава е майката. Всъщност може да е всякаква, но едно е сигурно - без нея не може! Колкото и да е нервна, тя винаги се раздава в своите чувства и намерения. И тя е единствената, която безвъзмездно обича своето дете. И няма нищо по-хубаво от нейната прегръдка, в която може да се скриеш и да се почувстваш недостижим и защитен!

Честит 8 март на всички майки!