 |
| Foto: Hynek Semecký |
Все още чакам с нетърпение Коледа и се радвам като дете. Затова не ми е много трудно да си представя, как се чувства моята тригодишна дъщеря. Развълнувана и щастлива, говореща само за това, кога ще дойде Дядо Мраз, как изглежда, какво ще му каже, какво ще ѝ донесе. Гледа през прозореца, търси го зад вратата. Постоянно пита - кой е Дядо Мраз, кой е Христос и познава ли Дядо Мраз, къде живее Христос и къде живее Дядо Мраз. Не може да заспи от вълнения, дори песничка си е подготвила да пее. Иска ми се тя да вярва в чудеса, колкото се може по-дълго и да си запази топлината на този празник за после, за да я грее в следващите по-тревожни години на възрастен човек.
Веднага започваме всички в семейството да фантазираме и да отговаряме на всичките нейни въпроси - Дядо Мраз много бърза да разнесе подаръци на милиони деца по света и не може да остане у нас да му пеем и да си говорим; ако е била послушна, Дядо Мраз ще ѝ донесе крила на пеперуда, обувки за нейното плюшено мече и каляска (написахме му заедно писмо няколко седмици преди това); Дядо Мраз не живее сам и сигурно ще получи подаръци от джуджетата и така три дена. Дори и сега, вече повече от 10 дена по-късно, се сеща и говорим за това, че Дядо Мраз ще дойде след 12 месеца и пак ще има подаръци, ако е била послушна, разбира се.
Необятната тема за Исус Христос е трудна и за мен, затова си я оставям за едни по-следващи години и засега отговарям така, че едно дете да ме разбере - всяка година празнуваме раждането на Христос, защото той е бил един много добър човек и е помагал на всички хора. Засега едно тригодишно момиченце няма повече въпроси.
Относно подаръците - толкова много играчки, книжки и дрехи - дори дъщеря ми не успя да ги разгледа за цялата вечер. В продължение на няколко дни се чудеше, откъде са се взели тези герданчета или пък онези карти. За следващата година ще знам, че няма нужда да е затрупано коледното дърво с подърци, защото тя дори не им се радва, по-скоро изпитва наслада да къса цветната хартия. За да украсим коледното дърво, налепихме гирлянди и изрязахме играчки от хартия. Как иначе да оставя тригодишната ми дъщеря да закачва стъклени топки?!Хем аз не се притеснявам, че няма да счупи някоя играчка и да се пореже, хем тя е доволна, че украсява с мен.
За да е още по-весело на Коледа и да не седим само на масата, подготвихме една детска сценка - по мотиви на оригиналната приказка "Червената шапчица", където дъщеря ми искаше да бъде Вълкът. Взехме един дълъг шал за бабата, една качулка от старо
чеврено яке и една плетена кошница за червената шапчица. Изрязохме маска за вълка от хартия, като намерих едно кратко и елементарно за изпълнение видео на YouTube. Голям смях падна!
Бях учудена от самата себе си с какво желание изчетох статии за празника, народната традиция и с какво желание измислях игри за дъщеря ми. Хем аз си припомних забравени неща и научих много нови заради дъщеря ми, хем празникът беше много светъл, топъл и спокоен, пак заради дъщеря ми.
