Градината на Аме и Бобо

Имало едно време едно малко момиче на име Аме. Тя живеела с мама и татко на края на града в една красива малка къщичка с цветна градина. Аме била едно необикновено момиче с плюшен носорог на име Бобо. Аме и Бобо били неразделни приятели.

От всичко на света Аме най-много обичала да си играе в градината с цветята. Да се разхожда покрай оранжевите невени и белите хризантеми, да гали алените лалета и лилавите минзухари, да ласкае гордите рози и нарциси, да побъбри с малките теменужки и зюмбюли, да се полюбува на бегониите. Всички цветя имаха имена и бяха приятели на Аме и Бобо, разбира се.

Един ден, както всеки ден, Аме взе Бобо и одеалото за пикник и слезе в градината. Но.....градината беше празна. Всички цветя бяха изчезнали. Аме не можеше да повярва на очите си. Тичаше и пипаше земята, за да провери дали не са се скрили. Дали не искат да ги намери. Все викаше: Нари, Рози, Хриси, Нужко.... Нито звук. Беше студено. Само листата шумяха и вятърът свистеше.

Аме се разплака и нищо на света не можеше да я успокои, дори и носорогът Бобо. Изведнъж спря и се огледа. Ослуша се дали няма да чуе нещо. Взе решение - някой е откраднал нейните цветя. Появиха се сиви и сърдити облаци. Загърмя и заваля. Помисли си, че някое сърдито градинско чудовище идва да я открадне. Така се изплаши, че хукна да бяга с Бобо.

Аме и Бобо избягаха и се скриха в мазето. Така се скриха, че никой не можеше да ги намери. Мама и татко извикаха Аме за вечеря. Ставаше тъмно и студено. Но Аме реши, че това са гласовете на сърдитото чудовище и няма да излезе от скривалището. Мама и татко отидоха при съседите отляво, после при съседите отдясно, после изтичаха при съседите отсреща. Никъде не можеха да намерят Аме и Бобо.

През това време в мазето нещо изшумоля. Започна да църка и две очички заблестяха в тъмнината. Когато Аме и Бобо видяха това нещо, изскочиха веднага от скривалището. Тичаха с всичка сила по стълбите и веднага при мама и татко, които седяха тъжни в кухнята.

Каква радост! Аме и Бобо се намериха. Мама и татко прегърнаха малките палавници. Искаха всичко да разберат. Какво се беше случило и къде се криеха през цялото време? Аме разказа за кражбата на цветята, за чудовището в градината и за чудовището в мазето.

Мама и татко се усмихнаха и отново прегърнаха Аме и Бобо. После ги заведоха в една стъклена стая, където всички цветя се усмихваха в своите сандъчета и саксии. Мама и татко разказаха за идването на Баба Есен и как малките крехки цветя се страхуват от студа и вятъра. Затова мама и татко са прибрали цветята на топло и светло в къщата, в зимната градина. Така те ще растат и цъфтят, за да радват малаката Аме и Бобо.

Що се отнася до малкото чудовище в мазето?! Най-вероятно е мишчицата Гризана, която се страхува от хората и ако види човек, веднага се скрива. Аме и Бобо се успокоиха, че няма нищо страшно в мазето и могат да вадят буркани със сладко по всяко време.

Какъв ден! Това беше най-щастливият за Аме и най-вероятно за Бобо, носорога. Тази вечер Аме заспа сладко, спокойна, че утре ще види своите градински приятели. 

Лека нощ, Аме! Лека нощ, Бобо!