Лили Вили
Лили Вили съвсем не е обикновено момиче с обикновено мече. Лили Вили е родена в една далечна страна и има приятел мече на име Мече, с което Лили Вили говори.
Там има много дървета, всякакви - лилави, червени, жълти, розови, сини и зелени. Птиците пеят и говорят. Животните живеят заедно с децата. Там не е за хора, които си мислят, че дърветата не могат да бъдат лилави.
В тази далечна страна денят е винаги по-дълъг от нощта. Има море и сняг, но не е никога студено. По дърветата растат захаросани ябълки и близалки, също сандвичи и пържени картофки. Там няма време за нищо друго освен за игри, които искат непрекъснато да си играят с деца.
Разбира се, в тази страна няма лоши деца, защото няма кой да им каже, че са лоши. Всички си играят заедно и ядат пържени картофки по дърветата. Ако види една майка, колко мръсни ръце, ликета и скъсани дрехи има в тази страна, веднага ще избяга в страната на чистите ръце.
Една вечер Лили Вили каза на своето Мече:
- Днес няма да спим цяла нощ! Ще летим.
Мечето се замисли:
- Аз се страхувам да летя. Мечетата ходят по земята и ядат мед.
Лили Вили не искаше и да чуе:
- Мече, не се страхувай!Имаш мен.
Лили Вили намери едни хубави бели крила за нея и кафяви за Мече. Такива крила няма никъде другаде, затова само в тази далечна страна децата скачат от високо и летат. Лили Вили хвана Мече за ръка и полетяха заедно.
През нощта се лети най-добре. Почти няма летящи деца. Звездите светят силно и се вижда надалеч. Мече беше затворило очите си. Лили Вили беше много смело момиче и не се страхуваше да лети високо над земята.
Лили Вили видя в далечината светлина. Много се учуди, защото беше нощ и обикновено само звездите светеха на набето. Тези звездички се усмихваха на децата и понякога им разказваха приказки. Мече все не си отваряше очите и не искаше да види светлината.
Лили Вили замаха с криле по-бързо и се устреми напред към светлината. Мече се държеше здраво. Колкото повече приближаваха, толкова по-ясно чуваха детски гласове. Светлината беше много странна за Лили Вили. Някак неестествена. Идваща от земята. До сега всичко, което светеше, беше на небето.
Когато приближиха, видяха три момченца, наредени около едно необикновено нещо. Оживено разговаряха, ръкомаха, но Лили Вили нищо не можеше да чуе. Мече попита:
- Какво става? Защо чувам детски гласове? По това време всички деца спят.
И Мече отвори очи. Миризмата беше много силна и непозната. Какво е това нещо!? - зачуди се приятелят на Лили Вили.
Лили Вили видя в далечината светлина. Много се учуди, защото беше нощ и обикновено само звездите светеха на набето. Тези звездички се усмихваха на децата и понякога им разказваха приказки. Мече все не си отваряше очите и не искаше да види светлината.
Лили Вили замаха с криле по-бързо и се устреми напред към светлината. Мече се държеше здраво. Колкото повече приближаваха, толкова по-ясно чуваха детски гласове. Светлината беше много странна за Лили Вили. Някак неестествена. Идваща от земята. До сега всичко, което светеше, беше на небето.
Когато приближиха, видяха три момченца, наредени около едно необикновено нещо. Оживено разговаряха, ръкомаха, но Лили Вили нищо не можеше да чуе. Мече попита:
- Какво става? Защо чувам детски гласове? По това време всички деца спят.
И Мече отвори очи. Миризмата беше много силна и непозната. Какво е това нещо!? - зачуди се приятелят на Лили Вили.
Няма коментари:
Публикуване на коментар