![]() |
| Foto: Hynek Semecký |
За тези, които имат деца, изследователското унищожение е на дневен ред и изисква много голямо търпение. За тези, които нямат деца, пригответе се, филмите просто лъжат!
Нека си припомним едни такива филмови сцени - родителите гледат с умиление легълцето на своето бебенце, където то кротко спи по гръбче в едни такива сладки розови ританки; родителите си говорят и се наслаждават на спокойствие и тишина. Такова нещо няма! Бебето реве, родителите са изморени и изнервени. Така са разпределени ролите - всеки си крещи за нещо, тишина и спокойствие - само в речника за чуждите думи.
Първите месеци, понякога година, две от живота на твоето мило и единствено не спиш. После, като започне да открива света и неговото място в него, започват едни безкрайни “борби“ за това да си сложи чорапите, да не тича на улицата, да не дъвче дъвката на приятелчето и да не плюе върху чинията си.
Отстрани детската площадка предизвиква усмивки и радост. Но всъщност бих могла да я сравня с едно минно поле. Навсякъде дебнат неприятности и веднага може да избухне "война" между деца, между майки и деца, между майки и майки. Малки деца се карат за една единствена лопатка в жабешко зелено. От десетте лопатки в пясъка тази е най-хубавата.
За някои това може да звучи като комедия, но има случаи и аз съм била свидетел, когато детето, което не е получило въпросната лопатка, бива набито и изведено от манежа. Много често се чуват препоръки от страна на една майка към друга майка, които определено не водят към мир и разбирателство.
Веднъж докато старателно белех ябълка, за да осигуря витамини на дъщеря ми, съседна майка раздаваше бонбони. Без да се замисли дори, слага бонбони в ръчичката на всеки малък калпазанин. Няма да попита, дали може, дали случайно детето не е алергично или пък има диабет. Просто така. Изядох си ябълката и останах ужасно недоволна. Сладките неща в живота на едно малко дете са една необхватна тема, за която ми се говори и бих продължила в една следваща статия.

Няма коментари:
Публикуване на коментар