Не на бонбоните!

Колкото повече се опитвам да огранича захарните изделия в менюто на тригодишната ми дъщеря, толкова повече обществото е настроено срещу мен.

За всички е ясно, че прекалената консумация на захар вреди на нашите деца. Децата ни се пристрастяват и това ги прави раздразнителни и непослушни.

Да не говорим за развалените зъби и за разходите при зъболекаря, за ослабената имунна система и за скъпите сиропи и лекарства.

Дори четох, че някои деца имат алергични симптоми заради прекалената консумация на захар. Когато децата получат бонбон се радват и родителите се радват, но не след дълго децата искат още и още.

Искам дъщеря ми да е здрава и да си спестя тревоги и разходи. Затова в семейството решихме, че дъщеря ни от малка ще консумира само плодове. Имаше периоди, в които дъщеричката ни изяждаше килограм ябълки за два дни към това мандаринки, ягоди, портокали и грейпфрути.

Резултатът беше, че до три години и половина не беше боледувала и не беше лекувана с антибиотици. Но това решение изисква желязни нерви. Понякога се случват и неприятни ситуации. 

Човек дори и да иска да осигури здравословни навици на своето дете, не може. Общественият ред не позволява. На детската площадка всички предлагат бонбони. Дъщеря ми също иска. Имам две възможности - да позволя да си вземе и да не отказвам на майката, бабата или лелята, другият вариант е да не позволя, тогава моята дъщеря да реве, а госпожата да ме нахока каква лоша майка съм, един бонбон не давам. Ако това беше първи и последен бонбон за деня, няма да е от значение. Но нас ни чака бонбон в магазина, бонбони при баба и дядо, пак ще ни срещне и някоя съседка, която случайно има в чантата си близалка.

В кръга от близки приятели приготвяме зеленчуци и плодове като си ходим на гости. По този начин едно приятелско момченце започна да яде моркови и ябълки. Защото другите деца ядат и защото няма нищо друго на масата.

Разбира се, по-лесно е да се извадят бисквитите, пък и повечето деца не ядат плодове и зеленчуци. Промяната с това момченце ме убеди, че е въпрос на желание от страна на родителите. Всъщност много често виждам как сладките неща се използват като възнаграждение - ако престанеш да блъскаш с лопатата, ще получиш бонбон, престани да плачеш и ще си купим сладолед, ако си послушна, ще отидем в сладкарницата.
Веднага се сещам за конете в цирка и за захарчетата, които им раздават. После виждам в трамвая едни пъпчиви и дебели пубертети, които явно са били много "послушни" като малки.

Знам, че трябва да ядем пъстра храна и захарта не трябва да липсва. Пречи ми по-скоро количеството и начина, по който се консумира. Искам да ядем заедно пасти и торти, но не всеки ден и не по всяко време.