Наказанието

Днес отново избухнах и се разкрещях на дъщеря ми, която скучаеше и искаше да ме подразни малко. Цялата ситуация, разбира се по-скоро смешна, започна с това, че трябва да се облече.

В момента, в който се появя пред нея с дреха в ръка, тя се превръща в едно малко дяволче, готово да пакости. Това се повтаря няколко пъти на ден и още от сутринта започваме с гоненици и леко изнервяне.

Засега с яденето нямаме никакви проблеми. Дъщеря ми яде всичко и по-всяко време. По-скоро не стигам да ѝ заситя глада. Не съм от тези родители, които се ядосват, че детето им се цапа или че му пада храна на земята. Не се дразня, защото още от малка съм я научила да си вземе лопатка и метла и да си изчисти под масата, после да си отнесе чинията в кухнята и да си избърше масата.

 В началото дъщеря ми възприемаше това чистене като игра и много искаше сама да го прави. Сега вече не ѝ харесва, но го прави, защото така сме се разбрали. С цапането и мазането някак си се справяме, на всичкото отгоре момиченцата са много умни и схватливи и от малки бързо се научават да се преобличат. Затова ако се намокри, тригодишната ми дъщеричка отива и сама си слага друга блуза.

Най-лошо става, когато не искам да ѝ купя близалка в магазина. Трябва обаче да призная, че такива моменти се повториха два или три пъти и след това дъщеря ми разбра, че когато кажа не, значи не. Спестихме си много неприятни моменти и караници след това и при други обстоятелства. Трябва само човек да издържи реване, лазене по земята, блъскане и всички подобни реакции на обществено място, когато целият магазин, улица и блок гледат теб.

И тук идва онзи важен момент, когато родителят трябва да бъде любящ и грижовен и да издържи и да не наказва по никакъв начин своето дете. Защото то се опитва не да получи близалка, а по-скоро да постигне своето. Това е едно много хубаво качество, което всяко дете трябва да развива и родителите трябва да му помагат  в това развитие. Ако в този момент мама го набие и това наказание се повтари, според мен детето става по-скоро боязливо, отколкото послушно. После в детската градина или бие другите деца, които не искат това, което иска той или се страхува да иска, за да не го набият, затова по-скоро мълчи и страни от останалите.

Когато оставих дъщеря ми да си пореве, аз гледах напред, дишах дълбоко и си повтарях, защо не правя нищо. И защо никога за тези почти 4 години не съм ѝ посегнала. Винаги се опитвам да се поставя на нейно място. Ако на мен някой ми каже не и аз ще се ядосам, но само защото съм голяма, няма да легна на земята да ритам с крака. Случаят с близалката може да се повтори по друг повод вкъши, на пясъчника или на гости. Изисква здрави нерви и дисциплина.

Възприела съм това като моя работа и така както в работата, опитвам се да бъда изпълнителна и последователна в това, което правя. Оставих я да реве без да я наказвам. Искам да изживее, преживее този момент, а не да го спра със шамар. Да се научи да се справя с такава ситуация и с емоциите, които тя предизвиква, защото в бъдеше постоянно ще се сблъсва с това - не, не може, не става, няма и т.н. Колкото по-рано се научи, толково по-добре за нея. Искам да разбере, че има момент, в който трябва да отстъпи, но да не се предава в бъдеще отново да се бори за своето. Затова при друга ситуация, дали да си сложи пуловер или блуза, гледам да я мотивирам и отстъпвам аз. Мисля за този момент в бъдещето, когато трябва да я предпазя от нещо и тя трябва да послуша това мое не, което сме се разбали още от детските години, че значи не.

Избухвам много често и всъщност съм доста нервен човек. Но винаги мисля и премислям за бъдещето и за отговорността, която нося. Ако ударя моето дете, какво ще се случи после с него и с нашите отношения. Веднъж като съм решила да не наказвам физически, после дори не искам да започвам.

Измислила съм други неща за убеждаване. Ако е непослушна, отива в стаята да си играе сама. Ако ме ядосва, няма да има Сънчо преди лягане. Ако иска да се караме, няма да излеза с нея на разходка. Ако чупи играчки, няма да ѝ купя нови. Всъщност има безброй други малки и невредни начини как да постигна разбирателство и мир в ежедневието с моята калпазанка. И слушам съветите на старите баби - така както възпиташ дъщеря си, докато е малка, такава ще е цял живот. Да започнеш да я възпитаваш на 16 е много късно.