Майката е едно същество, което като си науми нещо, не можеш да я убедиш в обратното.
Как се става майка? Едно раждане не стига. Майката се държи и говори по много определен начин. Това се придобива с времето. Ако в твоята реч не преобладават заповеди, то значи си една "съмнителна" майка.
Но чакайте, да започнем от начало.
Един ден, след девет месеца, жената я отвеждат на едно специално място - родилен дом. След тежък физически труд и стенания, тя става - майка. Тази майка е изтощена и всичко я боли. Майката не иска да говори, мълчи. Всички я питат:
- Как беше? Как мина? Какво е да си майка?
- Мани, какво да ти разправям. Добре че мина.
След този ден всичко се променя. В началото майката е изпълнена с очаквания. Как добре ще си живеят с това малко бебенце! Тя ще направи всичко, за да са щастливи. Само че бебето реве и не спира. Майката не само е изтощена и недоспала, но също и по-нервна. Започват първите промени в гласа. Въпросът подскача и се извисява. Е, нали ти смених памперсаааа?Защо ревешшш? Все едни такива въпроси без отговор.
В момента, в който детето започва да ходи, започва дългият период на НЕ: не пипай, не ходи там, това не е за теб, не се прави така... Майката вече се е понаспала, ама е нервна и всичко я дразни. Всички в семейството - баби, дядовци, лели, сестри, съпрузи - стават много внимателни, винаги нащрек да не оплескат нещо и да не ядосат майката.
Когато детето започне да говори - мамо, ела да си играем, мамо, ела да видиш, мамо, искам това или мамо, не искам онова. Майката не може една мисъл да довърши, едно цяло сложно изречение да каже. Речта ѝ започва да бъде кратка, неясна, мисълта ѝ разпиляна. Гости и приятелки започват да я изморяват и срещите стават все по-кратки и все по-нарядко.
На детската площадка майката става сериозен наблюдател. Следи за реда и разбирателството. Има много моменти, в които се изисква бърза намеса - при хвърляне на камъчета в лицето на съседчето, страничният наблюдател трябва да разрешава спорове - кой пръв си е взел играчката, кой пръв да се пързаля, да се люлее, да строи замъци и т.н. След едно такова посещение на детската площадка, детето обикновено се е разревало поне веднъж, майката се е разкрещяла поне три пъти и вкъщи всички търсят успокоение - сладки неща, цигари, алкохол, играчки, телевизия.
Какви неща само умее да направи една майка вкъщи? Рано става първа. Започва със закуска за всички. Завежда детето на детска градина. По пътя обратно успява да напазарува. Помъква торбите, ако трябва и до 12 етаж. Прибира се и се развихря като робот - готвене, миене, пране, гладене, бърсане на прах, шиене, подреждане, прибиране на дрехи, пренареждане. Ако се наложи, ще премести веднага и гардероб. Не можеш да я спреш. Но много често всъщност майката се пита - да чистя или да не чистя? Няма смисъл. Никой не го оценява. Никой не го вижда. И тук започва да се прокрадват искрици съмнение, чувство за малоценност. Майката има много дни в годината, в които не иска нищо да прави, ама едно голямо нищо.
Емоционално нестабилна. Как само умее една майка да се радва, но и да се ядосва?!Неповторимо. Усмивката ѝ лъчезарна, ръцете пляскат, тялото ѝ се тресе от радост. В очите ѝ блестят сълзички от умиление. И в следващия миг - гръм от ясно небе - тя е бясна и сипе лавина като Везувий.
След няколко годинки от родилния дом майката вече се е убедила, че май не е жена. Няма никакви признаци - тялото ѝ е безформено и неопределено. Или гърдите, или дупето, или постойката, или лицето - нещо се е уголемило или удвоило или изкривило. Косата ѝ често е гнездо, ръцете - груби, лицето - повяхнало, дрехите - ликьосани. Започва периодът на великите планове - ще спортувам, ще се грижа за тялото си, ще си купя нови дрехи, ще...ще..ще.. Има своятa визия в главата и следващото лято - нищо.
Сложи си чехлите....O, епопея славна! Борба, в която няма нито победители, нито победени. Майката ревностно преследва своята рожба да си сложи чехлите, а тази рожба систематично ходи боса. Майката е убедена, че ако не си сложи нейното дете чехли, утре то веднага ще започне да кашля и да киха. И никой, ама никой на тази планета, не може да я убеди в обратното. Изобщо майката знае какво трябва или не трябва да яде нейното дете, какво да си облича и кога да се разхожда, кога да спи и да става, кога да си играе. Само че детето обикновено прави точно обратното.
Да, такава е майката. Всъщност може да е всякаква, но едно е сигурно - без нея не може! Колкото и да е нервна, тя винаги се раздава в своите чувства и намерения. И тя е единствената, която безвъзмездно обича своето дете. И няма нищо по-хубаво от нейната прегръдка, в която може да се скриеш и да се почувстваш недостижим и защитен!
Какви неща само умее да направи една майка вкъщи? Рано става първа. Започва със закуска за всички. Завежда детето на детска градина. По пътя обратно успява да напазарува. Помъква торбите, ако трябва и до 12 етаж. Прибира се и се развихря като робот - готвене, миене, пране, гладене, бърсане на прах, шиене, подреждане, прибиране на дрехи, пренареждане. Ако се наложи, ще премести веднага и гардероб. Не можеш да я спреш. Но много често всъщност майката се пита - да чистя или да не чистя? Няма смисъл. Никой не го оценява. Никой не го вижда. И тук започва да се прокрадват искрици съмнение, чувство за малоценност. Майката има много дни в годината, в които не иска нищо да прави, ама едно голямо нищо.
Емоционално нестабилна. Как само умее една майка да се радва, но и да се ядосва?!Неповторимо. Усмивката ѝ лъчезарна, ръцете пляскат, тялото ѝ се тресе от радост. В очите ѝ блестят сълзички от умиление. И в следващия миг - гръм от ясно небе - тя е бясна и сипе лавина като Везувий.
След няколко годинки от родилния дом майката вече се е убедила, че май не е жена. Няма никакви признаци - тялото ѝ е безформено и неопределено. Или гърдите, или дупето, или постойката, или лицето - нещо се е уголемило или удвоило или изкривило. Косата ѝ често е гнездо, ръцете - груби, лицето - повяхнало, дрехите - ликьосани. Започва периодът на великите планове - ще спортувам, ще се грижа за тялото си, ще си купя нови дрехи, ще...ще..ще.. Има своятa визия в главата и следващото лято - нищо.
Сложи си чехлите....O, епопея славна! Борба, в която няма нито победители, нито победени. Майката ревностно преследва своята рожба да си сложи чехлите, а тази рожба систематично ходи боса. Майката е убедена, че ако не си сложи нейното дете чехли, утре то веднага ще започне да кашля и да киха. И никой, ама никой на тази планета, не може да я убеди в обратното. Изобщо майката знае какво трябва или не трябва да яде нейното дете, какво да си облича и кога да се разхожда, кога да спи и да става, кога да си играе. Само че детето обикновено прави точно обратното.
Да, такава е майката. Всъщност може да е всякаква, но едно е сигурно - без нея не може! Колкото и да е нервна, тя винаги се раздава в своите чувства и намерения. И тя е единствената, която безвъзмездно обича своето дете. И няма нищо по-хубаво от нейната прегръдка, в която може да се скриеш и да се почувстваш недостижим и защитен!
Честит 8 март на всички майки!
Няма коментари:
Публикуване на коментар