Ти на мен няма да ми казваш къде да кърмя!

Историята на майка, подала иск за полова дискриминация, защото я помолили да не кърми детето си в търговски център, завладя медиите, телевизиите и социалните мрежи.

Има няколко интересни момента в случая:

Посетителите на мола били притеснени от гледката. Това означава недоволни клиенти за предприемачите, защото посетителите искат веднага да си тръгнат и да не пазаруват. Съвсем логично, собственикът на мола трябва нещо да направи.

Охранителят в същия мол е помолил културно кърмещата майка да отиде на друго място. Помолил, никога изгонил или физически нападнал.

Значи, в този случай "лошият" не е собственикът на магазина, а хората, които са реагирали лошо на кърмещата майка. Но собственикът на магазина не е осигурил детска стая, която да отговаря на изискванията за комфорт и приятна атмосфера. Някаква бебешка тоалетна.

Майката, както писах в една друга статия, е едно същество, пълно с емоции. Никога, ама никога, не се разправай с майки. Те могат в един момент да те засипят с лавина от обвинения - какъв си ти, че ще им казваш?!

Истината е, че никога не съм могла да кърмя на улица или в магазин, където минават много хора. Това беше за мен много интимен момент и предпочитах да скрия дъщеря ми с кърпа или да се обърна с гръб към всички, или да си намеря тихо местенце, дори и да тичам до там. Мога да си представя, че нуждата от това да запушиш устата на едно ревящо гладно бебе е огромна и неотложима. Дъщеря ми е кърмена една година, била съм принудена да кърмя на най-различни обществени места.

Ако не можех да избягам, учтиво питах персонала в кафенето или пътуващите с мен в купето на влака. Интересно беше да разбера, че запитаните не се отвращаваха от това да кърмя, по-скоро чустваха, че трябва да си тръгнат, за да не ме притесняват. Те не ме съдеха за голотата, по-скоро искаха да ми помогнат и да се обърнат, поне в другата посока. И в това е разликата. Не че хората са лоши, по-скоро се чустват неудобно, защото ти пречат. Поне нормалните хора.

Няколко години, след като престанах да кърмя, бях в ресторант и зад мен седеше кърмеща майка. В никакъв случай не съм я притеснявала, да я гледам. Но докато преглъщах супата си, чувах мляскането на бебето, как суче мляко. Трябва да кажа, че веднага си представих супа от мляко. Не ми беше приятно.

Когато живеем всички заедно, има някакви правила, които трябва да спазваме, за да ни е добре. В обществения транспорт не се яде, за да не притесняваме останалите, например за да не изцапаме със сладолед костюма на някоя дама, за да не мирише на лук от дюнера ми. Но това не означава, че ми е отнето правото да ям. Просто съм част от някакъв колектив и се съобразявам.

Никой не може да забрани на една майка да кърми на обществено място. Може да я помоли, както е било в случая с подалата съдебен иск. Въпросът е, дали тази майка се е съобразила с останалите, защото например в този случай търговците са изгубили потенциални клиенти. Повечето от нашите граждански спорове възникват, защото ти на мен няма да ми казваш какво да правя! Всички сме виждали картината на кърмещата майка с гърда отвън, само че тя е на полето.

Дали кърмещата майка не е направила от мухата слон? А майките това го могат перфектно. Едно е ясно, било е нужно да се говори по темата и да се ангажират всички страни. Когато нещата се дискутират, това води винаги до подобрения. Следващият път кърмещата майка ще се съобрази с условията и хората около нея, а охранителят ще ѝ преложи по-приятна стая за кърмене. В крайна сметка това може да бъде приноса от спора. А това не е малко!!!